Умният трик на лозаризма, който никой не обсъжда

Умният трик на лозаризма, който никой не обсъжда

Умният трик на лозаризма, който никой не обсъжда

Blog Article



Бело грозје Македонија е поделена на три лозарски реони и тоа:

Биологичните възможности на лозата и защитните реакции към патогените се увеличават, когато се провеждат комплексни мероприятия - избор на терени, балансирано торене, напояване, сортова структура и др.

, причинители на столбур, които се разпространяват с цикади и чрез присаждане.        

Преди да обработвате гроздето, оставете го да пренощува

Нарачајте го овој број или најавете се за да ја прочитате целата статија.

Оваа веб-страница користи колачиња за да го подобри вашето искуство додека пребарувате низ веб-страницата. Од нив, колачињата што се категоризираат како потребни се зачувани на вашиот прелистувач, бидејќи тие се неопходни за работа на основните функционалности на веб-страницата. Ние исто така користиме колачиња од трети страни кои ни помагаат да анализираме и да разбереме како ја користите оваа веб-страница.

която също се открива в заразени стърготини, и при стратификация на присадените лозички дава симптоми.

Катедра „Лозарство и Овощарство“ има дълга история в аграрното образование на България. В различни периоди от време, в нея са работили чл.

Голем придонес во развојот на лозарството во нашата земја даваат и формираните научни установи, меѓу кои значајна улога и долга традиција има Факултетот за земјоделски науки и храна-Скопје, во состав на Универзитетот „Св. Кирил и Методиј“ во Скопје, кој формира стручни кадри од областа на лозарството и винарството.

По дисциплината „Технологии в лозарството“, студентите  лозарство получават подробна теоретична информация за съвременните аспекти в агротехниката на лозата.

кор. проф. дсн Минчо Кондарев и проф. Велко Велков, допринесли много за съвременното развитие на лозарството и овощарството в България.

Ново: Данъчните ще разрешат стоката да излиза от градините без точно тегло

Позначајни промени на сортиментот се случуваат за време на Отоманската Империја, кога акцент се става на производството на трпезно грозје. Од позначајните трпезни сорти во овој период се: чауш, црвен и црн валандовски дренок, бело зимско, кончанка и др.

Традиционни райони за отглеждане на грозде като Франция и Испания са изправени пред истинска катастрофа на фона на екстремните горещини и сушата, докато държави, които до преди няколко години не са имали място на винената карта като Германия, Великобритания, Швеция, Дания и Норвегия все повече разширяват производството си.

Report this page